Точно преди един месец правителството на Румен Радев дойде на власт | Otbrana.com

Какво се случи в сферата на отбраната? Какви са и въпросите? Спирдон Спирдонов Точно преди месец новото правителство на Република България положи клетва в Народното събрание. Още на първото му заседание премиерът Румен Радев акцентира върху необходимостта да бъде ускорена модернизацията на Българската армия. Същия ден при приемането на длъжността министърът на отбраната Димитър Стоянов каза „Надявам се съвместно с военното ръководство да продължим започнатото и в края на управленския мандат да отчетем успехи, свързани с окомплектоване на военните формирования с личен състав, нова техника и подходяща инфраструктура“. И очерта грижата за хората в отбраната, модернизацията на въоръжените сили и подобряване на инфраструктурата като основни задачи в работата си. И още нещо от неговите думи „Имаме подготвена управленска и законодателна програма, по която започваме работа без да се бавим. Ще предложим промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, както и в Закона за резерва на въоръжените сили“. Разбира се, става дума за много по-дълъг хоризонт, отколкото този, който имаха правителствата през последните години. Министерският прие и публикува законодателната и оперативната си програма за май и юни т.г. В този период не се предвиждат промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили и в Закона за резерва. Най-вероятно това ще се случи по-нататък, както стана ясно от думите на министъра на отбраната Димитър Стоянов при приемането на длъжността на 8 май т.г. В оперативната програма на правителството за май и юни има заложени промени в два подзаконови нормативни акта в областта на отбраната и въоръжените сили. Първият е ПМС за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чийто проект вече е публикуван за обществено обсъждане. Предлаганите изменения произтичат от промените в Закона за отбраната и въоръжените сили от ноември м.г. Предстои да се приеме и ПМС за изменение и допълнение на Наредбата за финансовите условия при командироване на военнослужещи и цивилни служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия в международни организации или в други международни инициативи извън територията на страната. Прогнозата е, че изпълнението на постановлението ще допринесе за преодоляване на кадровия дефицит на Министерството на отбраната в международните организации и инициативи извън територията на страната и повишаване на ефективността на представителството в тях. Премиерът Румен Радев назначи Катерина Граматикова-Иванова и бригаден генерал от запаса Любомир Монов за заместник-министри на отбраната. Назначен бе нов началник на политическия кабинет на министъра на отбраната. Последва тотална смяна на ръководството на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“. Нов директор има и дирекция „Връзки с обществеността“. Няма промени във висшето военно командване, като изключим освобождаването на бригаден генерал Любомир Монов от дирекция „Отбранителна политика и планиране“, за да заеми поста на заместник-министър. Знакова за отбраната ни бе първата визита на премиера Румен Радев зад граница. Показателно бе, че в състава на делегацията ни бе и министърът на отбраната Димитър Стоянов. „Франция е сред водещите партньори на България в процеса по модернизация на Българската армия. Предстои да реализираме договори за доставка на 3D радари, за доставка на ново поколение гаубици, също така и въоръжениe за нашите модулни многофункционални патрулни кораби“, каза министър-председателят Румен Радев преди срещата си с президента на Френската република Еманюел Макрон. Преди срещата си в Брюксел с генералния секретар на НАТО Марк Рюте премиерът подчерта, че е необходим добре балансиран набор от способности, за да се увеличи националния отбранителен капацитет на България и да допринесе към общите отбранителни способности на Алианса. Министър-председателят изтъкна, че страната ни инвестира в мащабна програма за модернизация на Българската армия, започнала с изтребителите F-16 Block 70, бронирани машини „Stryker“ и нови многофункционални модулни бойни кораби. Румен Радев подчерта, че част от проектите са произведени и интегрирани в България, което показва сериозните възможности на българската отбранителна индустрия. Премиерът допълни, че предстоят и други проекти, включени в инструмента SAFE. Румен Радев отбеляза, че България изпълнява последователно своите съюзнически ангажименти, като вече е достигнала разходи за отбрана в размер на 2% от БВП и е поела ангажимент за поетапното им увеличаване. Като стратегически приоритет той посочи и инвестицията в човешкия капитал. Подчерта значението и на разработването на общи стандарти за привличане, задържане и мотивация на военнослужещите, като определи хората като най-важния ресурс във всяка отбранителна операция. На 29 май Министерският съвет отмени две решения в сферата на отбраната и модернизацията на въоръжените сили. Едното бе от 2 април 2026 г. за одобряване на Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България за 2025 г. „Не подкрепям част от политическите подходи и намерения за реализиране на приоритетите в отбраната, изложени в Раздел 11-ти на доклада“, бяха думите на министъра на отбраната. Предстои докладът да бъде преработен и внесен в парламента. Министерският съвет предложи на Народното събрание да одобри проект за инвестиционен разход за придобиване на нови трикоординатни радари. Това стана, след като, предишното решение бе оттеглено и преработено. Целта на проекта е развитие на способности за наблюдение на въздушното пространство с наземни средства за активна радиолокация при осигуряване на въздушния суверенитет на Република България и изпълнението на съюзните ангажименти в НАТО. С неговата реализация ще бъдат придобити седем нови трикоординатни радари и спомагателно оборудване и ще бъдат изградени способности за наблюдение на въздушното пространство в реално време. Това ще осигури изпълнението на отговорностите на въоръжените сили към националната и колективната система за сигурност. В един момент на министъра на отбраната се наложи да коментира и появилата се информация за евентуална покупка на 125 ракети AMRAAM за изтребителите F-16. Той уточни, че решението на Конгреса на САЩ представлява разрешение за евентуална продажба, но не и сключен договор. Подчерта, че към момента не е осигурено финансиране за подобна сделка и според него България няма необходимост от толкова голямо количество ракети. „Не са предвидени средства нито през следващата, нито през по-следващата година за закупуването на такъв брой ракети за F-16“, заяви той. Разходите за отбрана на България ще продължат да нарастват в съответствие с поетите ангажименти към съюзниците от НАТО, заяви в Хасково министърът на отбраната Димитър Стоянов. По думите му целта за отделяне на 5 процента от брутния вътрешен продукт за отбрана трябва да бъде постигната до 2035 година. От тях 3,5 процента ще бъдат насочени към преки военни разходи и придобиване на военно оборудване, а останалите 1,5 процента – към дейности, свързани с киберотбраната, военната мобилност и инфраструктурата с отбранително значение. „Миналата година разходите за отбрана бяха около 2,13 процента от БВП. Поет е ангажимент пред нашите партньори и съюзници от НАТО те да продължат да нарастват, така че няма да бъдат по-малко и през настоящата година“, каза министърът. 17-ото издание на Международното изложение за отбранителни продукти и услуги „Хемус 2026“ затвърждава позицията си като място за срещи между иновациите, индустрията, държавата и бъдещето на отбранителните технологии, бе оценката на министъра на отбрана. Технологичният фокус тази година бе насочен към ключови области на съвременната сигурност и отбранителните способности: киберсигурност, стратегически комуникации, автономни системи, безпилотни технологии, радиоелектронна защита и интелигентни системи за управление. Силно представено бе развитието на дрон технологиите, автономните платформи и интелигентните системи от ново поколение. На среща със синдикалните организации в системата на отбраната. бяха обсъдени финансовото състояние и проблемите на дружествата от „ТЕРЕМ – ХОЛДИНГ“ ЕАД. „Въпреки трудната финансова ситуация и очакваните ограничения в разходите, в диалог ще търсим решения на тежкото финансово състояние, до което е доведено дружеството“, подчерта министър Стоянов. По думите му са необходими преструктуриране и оптимизация, които да гарантират по-ефективна работа на дружеството. С прогнозата да бъде в интерес на военнослужещите бе изменена и допълнена заповедта за определяне на реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите, както и неговото отчитане и компенсиране. В ново приложение е регламентиран редът за разпределяне на служебното време на военнослужещите, както и за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време по чл. 195, ал.4 и чл. 196, ал.1 и 2 от закона за отбраната и въоръжените сили на република българия (изм. и доп. дв, бр. 100 от 2025г., в сила от 1.01.2026 г.) до издаване на акт на министъра на отбраната по чл. 196а от ЗОВСРБ. Нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Месечната продължителност на служебното време в часове се определя на базата на работните дни за календарния месец и нормалната дневна продължителност на служебното време. Разбира се, както косвено, така и пряко значение за отбраната ни има правителственото решение за удължаване до 30 юни 2026 г. срока на пребиваване на територията на България на до 15 американски самолета, обслужващ личен състав и оборудване. По друг повод, в отговор на въпрос на народен представител, в рамките на парламентарния контрол, министърът на отбраната заяви, че България продължава сама да охранява въздушното си пространство, включително с изтребители МиГ-29 и дежурни екипажи за противовъздушна отбрана. Въоръжените сили продължават своята подготовка по утвърдените за годината планове. Включват се и в помощ на населението при бедствия и аварии. С интерес се очакват, обаче, последващите решения на правителството и парламента. Те са свързани с разработването и приемането на новия бюджет. Не са малко въпросите около обявената вече административна реформа. Ще има ли усъвършенстване на формулата за определяне размера на военнослужещите, е друго питане. Какви решения ще се вземат за преодоляване на недостига от личен състав? И още – ще устои ли министерството на опитите на определени кръгове, включително и в законодателната власт, за отнемане на социални придобивки на хората с пагони. Да се надяваме, че ще се устои.