Отбрана.com | вестник за войската и народа

По-големите безпилотни системи не са прибрани в хангарите 27.04.2026 г.   Те са използвани за изпълнение на прецизна и синхронизирана ударна атака, насочена към ключови отбранителни обекти. Otbrana.com В следващите два дни международна конференция у нас  ще обсъжда темата „Безпилотните летателни и роботизирани системи и средствата за противодействие срещу тях – ключов фактор в изграждането на съвременни отбранителни способности“. Разбираме, че основният фокус ще бъде върху съвременните тенденции в развитието и приложението на дронове и роботизирани системи, тяхното значение за бойните способности на въоръжените сили, както и предизвикателствата и решенията, свързани със защитата срещу подобни технологии Темата е логична и доста актуална. Виждаме, че руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. доведе до една често забелязвана промяна в начина на водене на война – масовата интеграция на безпилотни системи в бойните операции. Едни от най-използваните бойни средства във войната в Украйна станаха FPV дроновете (First-Person View – дронове, управлявани чрез видео картина в реално време от гледната точка на апарата – Б.р.). Те придобиха широка известност със способността си да унищожават вражески цели чрез камикадзе атаки с експлозивен заряд на разстояние от няколко километра от точката им на изстрелване. Става дума за сравнително проста, но изключително ефективна тактика, която позволява на въоръжените сили да поразяват критични вражески обекти, без да излагат на риск човешкия живот зад вражеските линии. Много военни анализатори са единодушни, че тази промяна в начина на водене на война ще оформи характера на конфликтите през следващите години. Но не е само това. Въпреки че малките FPV дронове привличат все по-голямо внимание сред въоръжените сили по света, техните по-големи аналози от категорията MALE (Medium-Altitude Long-Endurance – безпилотни апарати за средна височина и дълга продължителност на полета) продължават да бъдат незаменими. При военна употреба техните основни предимства са големият обсег, който често надхвърля хиляда километра, продължителността на полета, измервана в десетки часове, значително по-голямата товароносимост и оперативната височина, на която летят. Това намалява уязвимостта им поразяване от наземни системи или пехота. Тези характеристики правят MALE платформите особено подходящи за сложни мисии по разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR - Intelligence, Surveillance and Reconnaissance – Б. р.), за мониторинг с дългосрочен обхват и задания за търсене, както и за извършване на прецизни удари, без да се рискуват пилотируемите летателни апарати и техните екипажи. MALE безпилотните летателни апарати (UAVs - Unmanned Aerial Vehicles – Б. р.) са част от арсенала на западните въоръжени сили от десетилетия. През това време те в редица случаи са се доказвали като ключов фактор, който многократно повишава бойната ефективност и оперативния обхват в различни конфликти — от Близкия изток и Централна Азия до Украйна. Фокусът на медиите върху войната в Украйна изведе FPV системите на преден план, но това не означава, че по-големите системи стоят неизползвани в хангарите. Един от най-скорошните случаи на приложение на MALE безпилотни летателни апарати беше сблъсъкът през юни 2025 г. между Държавата Израел и Ислямска република Иран, известена също като „Дванадесетдневната война“. Кампанията започна на 13 юни с дълго планиран удар от страна на Израелските отбранителни сили срещу Иран и се отличаваше с това, че на безпилотните платформи се падаха  70% от активността на израелските въздушни сили. Тогава MALE дроновете изиграха ключова тактическа роля в успешната операция с кодово име „Надигащ се лъв“, благодарение на способността си да летят на няколко хиляди метра надморска височина, което ги направи трудни за ефективно откриване и поразяване от иранските системи за противовъздушна отбрана. Водещ пример сред тези MALE платформи беше Hermes 900 на Elbit Systems, позната в израелските военновъздушни сили като Kochav („Звезда“). Способна да оперира на височини до 9000 метра и да изминава разстоянието от Израел до мишени в Иран – над 1600 километра Hermes 900 осигуряваше непрекъснато ISR покритие над иранска територия. Това позволи откриване на цели в реално време и подпомогна локализирането на десетки скрити пускови установки за балистични ракети, както и координирането на удари срещу системи за противовъздушна отбрана, радарни станции и складове за боеприпаси. С товароносимост до 470 кг, Hermes 900 може да бъде оборудван и с прецизно насочвани боеприпаси, което увеличава ударните способности на въоръжените сили. Тези апарати бяха използвани за изпълнение на прецизна и синхронизирана ударна атака, насочена към ключови отбранителни обекти (по-специално мрежи за противовъздушна отбрана и стратегически съоръжения). Операцията даде на Израел решаващо предимство в началния етап на сблъсъка. Тази, като по учебник, тактическо-стратегическа операция на Израелските отбранителни сили привлече вниманието в цяла Европа — много държави, които разширяват своите способности в областта на безпилотните летателни апарати, разглеждат кампанията като демонстрация на това какво могат да допринесат MALE системите, и съчетават инвестиции в малки FPV системи с придобиване на по-големи безпилотни платформи. Неотдавна Сърбия подписа сделка за MALE системи. Страната  ще придобие системи Hermes 900 за своите военновъздушни сили. Една от тези системи беше публично представена по време на военен парад на сръбската армия в Белград през септември миналата година. Общата стойност на сръбската сделка — която включваше и други системи на Elbit Systems, като ракетните установки PULS — възлизаше на около 335 милиона щатски долара. Концепцията на Hermes 900 стъпва върху доказалия се модел Hermes 450. Той принадлежи към категорията MALE и едно от основните му предимства е издръжливост до 33 часа без кацане, както и оперативен радиус до 1600 километра. Максималната  маса при излитане на летателния апарат надхвърля 1260 кг, с товароносимост около 470 кг, което му позволява да изпълнява както задачи по наблюдение и разузнаване, така и ударни мисии. С възможност за предаване на видео в реално време, многоспектрално проследяване на мишени (включително през деня, през нощта и с термовизия), многоканални електрооптични/ инфрачервени сензори, допълнени от радари и системи за електронно разузнаване и прихващане на комуникации, платформата се е доказала като ефективен инструмент за разузнаване, наблюдение и разпознаване (ISR). Hermes 900 е също сред малкото безпилотни летателни апарати в своя клас, които отговарят на строгите изисквания за сертификация за полети в гражданското въздушно пространство, което улеснява използването му. Вариантът Hermes 900 StarLiner допълнително е посочван като единствения граждански безпилотен въздушен апарат, който отговаря на стандарта на НАТО STANAG 4671. Проверен в реални бойни условия по време на кампанията срещу Иран, Hermes 900 показа защо предизвиква интерес и търсене на различни континенти. Elbit Systems е подписала повече от тридесет договора за серията Hermes с двадесет различни клиенти, като някои от тях са направили повторни поръчки — модел, който се дължи отчасти на комплексните дългосрочни логистични и сервизни пакети, включени в сделките. Освен Сърбия, оператори на Hermes 900 са и Бразилия, Швейцария, Канада, Тайланд, Индия, Мексико, Чили, Филипините и Колумбия. Някои европейски държави, като Хърватия, изградиха своите безпилотни летателни флоти около ударните дронове Bayraktar TB2, произведени в Турция, които бяха широко използвани по време на войната в Украйна. Въпреки популярността си през първите месеци на конфликта, те бяха изоставени сравнително бързо, след като руските военнослужещи се научиха как да ги откриват ефективно и впоследствие да ги неутрализират с лекота. Полша, след като оперира с предоставени назаем MQ-9A Reaper, премина към придобиване на по-новото поколение MQ-9B. Въпреки това, дори дроновете от серията MQ-9 вече са понесли значителни загуби. Например военновъздушните сили на Съединените щати са загубили няколко безпилотни летателни апарата край бреговете на Южна Корея, в Афганистан, както и седем апарата в рамките на месец и половина в Йемен. Следователно, Hermes 900 остава статистически един от най-успешно използваните в бойни условия безпилотни летателни апарати. Към момента България не използва безпилотни летателни апарати от категорията MALE. Страната е в процес на по-широка модернизация на отбраната, в рамките на която развитието на безпилотните системи се очаква да следва приоритетите на НАТО и променящата се среда за сигурност в Европа.