Отбрана.com | вестник за войската и народа

Otbrana.com Военен дневник
29 mai 2026, 05:00

Texte de la source originale

Нова патриотична инициатива далеч от Родината 23.05.2026 г.   Дръвчетата от България ще растат край Харкан, Унгария, до гробовете на 1439 първоармейци. Спирдон Спирдонов Преди няколко дни Съюзът на ветераните от войните в България ( СВВБ ) реализира нова уникална патриотична инициатива. Това се случи на 14 май. В най-голямото българско военно гробище зад граница край Харкан, Унгария, бяха засадени три дръвчета, които донесохме от България, като част от Военноисторическия поход „По бойния път на Първа българска армия“. Дръвчетата бяха засадени от ветераните от Втората световна война  - туйята от Мария Стоянова, а двете акации от полковник от запаса Анани Христов и майор от запаса Тодор Андонов. Заедно с ветераните бяха курсанти от НВУ „Васил Левски“. Подготовката от България до самото засаждане бе осъществена от Съюза с голямата подкрепа на генерал-майор от запаса Тодор Дочев. Дръвчетата, които донесохме от България, ще растат до гробовете на 1439 първоармейци, загинали в славната Дравска епопея през март 1945 г.  - наши предци от 11-и пехотен Сливенски полк, 24-и пехотен Черноморски полк и 29-и пехотен Ямболски полк на 3-а пехотна Балканска дивизия и придадените към нея поделения, както и от 57-и пехотен Драмски полк, 58-и пехотен Гюмюрджински полк и 59-и пехотен Пирински полк на 16-а пехотна Беломорска дивизия, а така също и от 41-ви пехотен полк на 11-а пехотна дивизия. Така продължихме една друга инициатива. По време на миналогодишния поход взехме свещена пръст от костниците и гробищата в Ниш, Пейч, Харкан и Вуковар, която с тържествена церемония, с участието на Националната гвардейска част, положихме в района на Военна академия „Георги С. Раковски“ до Паметния знак – Морена, поставена в чест на завърналите се български воини от войната на 17 юни 1945 г. Така отбелязахме 81 години от Дравската епопея и събрахме на едно място спомена за живите и загиналите наши герои. Естествено, беше да занесем нещо от Родината и го направихме. Впрочем, далеч зад граница има не едно българско военно гробище. Хубаво е, че на празници, особено на тези от Балканските и Първата световна война, каквито са в Република Северна Македония и Румъния, те  се посещават от високо държавно ниво. Би могло на тези церемонии и поне по едно дръвче от Родината да се засади там, което би имало своето символно звучене. Героите заслужават това.