Отбрана.com | вестник за войската и народа

Най-старият инженерен офицер в България, фронтовакът майор Тодор Андонов вече на 101 години 23.07.2026 г.   Спирдон Спирдонов Днес майор от запаса Тодор Андонов, ветеран от Втората световна война, герой от Дравската епопея, навърши 101 години. Почвам 102-та, уточнява той. Ще припомня само две от неговите послания към младото поколение, които говорят много за  столетника.  Първото е „Всеки българин трябва да знае „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ наизуст“. Второто – „Казармата ми даде много!“. От 12 до 15 май т.г. бяхме с него на традиционния военноисторически поход „По бойния път на Първа българска армия“ в Сърбия, Унгария Хърватия. Наред с всичко бай Тодор беше много полезен на участниците с чудесния си унгарски език , който е овладял преди 81 години. През ноември 1944 г. отпътувахме на ход за Унгария, спомня си ветеранът. Минават през Гюешево, Пирот, три дни стоят при Ниш, продължават с влак до Белград. Дислоцирани са в Земун, от там стигат до Нови сад и по-нататък до Унгария пеш. По Дунава вече имаше ледени блокове, все пак бе декември, спомня си той студеното време. Неговата рота в Унгария е дислоцирана в с. Кемеш и една част в Драва Полконя.“Там заехме отбранителна позиция. Задачата на нашата армия бе отбранителна от северната част на брега на Драва. Изграждахме укрепления, минирахме, разминирахме. Заместихме части на Югославската и Съветската армия. Очистихме терена от мини. Давахме наблюдателни постове. В Кемеш изградихме укрепителни пояси“, разказва участникът в Дравската епопея. Трябва да ви кажа, продължава той, че унгарците ни посрещнаха много добре. В Кемеш ги водели и на черква, където имало и орган. При Драва Чехи и Драва Соболч германците бяха направили предмостие, вдигнаха ни на 5 март и взехме участие не като инженерно-щурмова дружина, а като обикновени пехотинци, се връща майор от запаса Андонов към началото на Дравската операция. Той е бил командир на взвод. Двама от неговите хора са загинали по време на разузнаване – Кирил Стоименов от Владая и Иван Михов от Дръмша. Погребали ги в Кемеш. След боевете на 15 април в дружината идват двама портупей юнкери и един доброволец. Чувствало се, че войната е към края си и започнала подготовка за завръщане в България. Получават задача да очистят терена от мини. „Стояхме до 25 май, там чествахме „Св.св. Кирил и Методий“. Определиха ни за представителна рота за парада в Белград. След това ни качиха на влака и пристигнахме в София“, завършва разкази си Тодор Андонов. Ето защо казва, че армията му е дала много. През септември 1943 г. майор от запаса Тодор Андонов завършва гимназия. Тогава имаше закон, според който, щом си пълнолетен и имаш гимназиално образование, си длъжен да отбиеш войнишката служба, казва той. След като приемната комисия го одобрява, го изпраща в щурмова рота на 3 армейски инженерен полк, където преминава индивидуалното обучение. Казармата ми даде много, казва ветеранът. Станал шофьор, придобил знания и умения за изграждане на пътища и мостове и да плава с гумени лодки за изпълнение на бойни задачи. След като взема успешно изпита по стрелба и физическа подготовка, е приет в ШЗО, която се намирала в района на днешният хотел Хилтън в столицата. Там преживява  бомбардировките. След завършването на школата е произведен в звание „фелдфебел-школник“ („старшина-школник“) и изпратен в 1 инженерен полк. Получава задача за окомплектоване на 11 инженерно-щурмова дружина. Изпълнява я, две роти са напълно попълнени с личен състав. Поздравления за майор от запаса Тодор Андонов, който е най-старият инженерен офицер в Българската армия!