Отбрана.com | вестник за войската и народа

Пореден урок по Отечестволюбие с ученици от община Карлово 23.04.2026 г.   Майор от запаса Стефан Груев, секретар на СОСЗР-Карлово Точно един месец след като на 17 март т.г. в Карлово проведохме поредния ни Урок по Отечестволюбие с учениците от Клубове – Приятели на Армията и на СОСЗР от средните училища от общините Карлово, Сопот и Хисаря, на 17 април 2026 г. осъществихме очакваното и желано от всички участници в Урока негово Продължение… Радостното за всички нас бе, че и тазгодишната му реализация, както и подобните му през годините назад, се изразяваше в провеждане екскурзия до паметни места от историята и войнската слава на България. Нормалното продължение на темата на тазгодишния Урок по Отечестволюбие – посветена на 150-годишнината на Априлската епопея от 1876 г., бе посещението ни на някои по-малко известни и популярни места на битки и героизъм през Априлското въстание в Северна България. Това напълно покрива и идеята на тазгодишната кампания за военно-патриотична дейност на Изпълнителна Агенция „Военни Клубове и Военно-Почивно Дело” на Министерството на отбраната /ИА „ВК и ВПД” - МО/, респективно и Военен клуб – Карлово, като част от Агенцията, с които Общинската организация на СОСЗР в Карлово от години работим в тясно сътрудничество и взаимодействие. Много добре се възприе от участниците в Карловския Урок по Отечестволюбие и мотото на кампанията тази година: „Непрочетени послания – Изворът …”. Защото наистина има неща, факти, имена и събития, които остават малко встрани, малко в сянка от нашите познания по темата за Април 1876 г., и особено за Северна България – Ново село, Кръвеник, Батошево, Дряновския манастир. Точно в тази посока на България се отправихме и на поредната ни екскурзия с учениците, осигурена отново от ИА „ВК и ВПД” – МО /с дълбоките благодарности на всички участници в нея от Карловската Розова долина/. Ръководителите на Клубовете – Млад Приятел на Армията и на СОСЗР от съответните училища са подготвили всичко необходимо за урегулираното участие на учениците в пътуването. И така, в ранната петъчна утрин на 17 април 2026 г. всички своевременно и бързо заемаме местата си в автобуса. Потегляме през Беклемето за град Априлци. Професионалното управление на големия 50-местен автобус от шофьора му Тодор Денов ни дава спокойствието и възможността да стартираме нашата информационна и образователна програма по време на пътуването. На подстъпите на Троянския проход дългогодишната доскоро уредничка в Национален музей „Васил Левски” – Карлово асоц. член г-жа Надежда Петрова /тя е член на Клуб – Ракетчик „Иван /Джон/ Ночев” – СОСЗР - Карлово/ ни запознава с интересни и малко познати факти и обстоятелства по срещата именно тук по тези места на бъдещия патриарх на българската литература Иван Вазов с Апостола Васил Левски, и как той му е помогнал и спасил от голяма опасност. Преминаваме Беклемето и в с.Бели Осъм завиваме надясно – към гр.Троян. А в ляво – само на няколко километра от тук е махалата, реката и местността Костина – лобното място на войводата Георги Бенковски. Разказваме за трагичния край на ръководителя на Панагюрските въстаници и на Хвърковатата чета и „одисеята” на тленните му останки – главата, разнасяна по Тетевенско, Орханийско и накрая погребана в София, а тялото – намерило, благодарение на родолюбиви и благочестиви българи, вечен покой в двора на черквата в с. Голяма Желязна. Пътуваме за Ново село и гр.Априлци. Имаме предварителна уговорка за среща с Кмета на Априлци г-н Тихомир Кукенски. Посреща ни на уговореното място – т.н. Черен паметник в кв.  Зла река на града – издигнат в чест на загиналите тук въстаници през Април 1876 г. Поднасяме нашия венец на почит и признателност. Поднасяме и поетичния ни поздрав – правят го децата от Клубове Млад Приятел на СОСЗР и на Армията. Наоколо кипи усилената дейност на цялата общинска администрация на Априлци по почистване и подготовка на района за предстоящите скоро чествания /работи администрацията – само Кмета отсъства, и то за времето на нашето посещение, а не специално наета фирма срещу заплащане…/. Веднага след запознанството ни с Кмета, още на мига имахме усещането за близък дух, единомислие и съпричастност. И радостни сме, че първите ни впечатления не ни подведоха – той бе подготвил специална зала, в която ни представиха документален филм за Новоселската република от 1876 г. Да, има точно такова нещо – не са мнозина хората, които познават фактологията по темата. Непрочетени страници от историята ни – колко точно и актуално е формулирано мотото на тазгодишната кампания на ИА”ВК и ВПД”-МО. „Кой Ви изпрати при нас? Как така решихте именно в Априлци да дойдете?” – пита ни Кмета Кукенски. „Ние си го решихме. Реакция от наша страна, след като миналата година имахме организирана среща с проф. Атанас Семов и говорихме по много актуални теми, включително и за  Април 1876 г. и днешното ни съвремие.” – отговаряме. И никак не ни учуди факта, че г-н Кукенски сподели, че с проф.Семов са роднини, братовчеди са. Няма случайни неща в живота – това при нас в Карлово си го знаем. Поднасяме венец и на паметника на Априлци в центъра на града. И, разбира се, и нашия поетичен поздрав от младите рецитатори, начело с Борис Нанков, за когото г-н Кмета се изказа много ласкаво. Г-н Кукенски ни връчва подаръци за спомен. Ние също сме се подготвили – възпоменателните ни съюзни отличия му връчва Почетния Председател на Общинската организация подполковник о.з. Иван Балтов, а и г-жа Димитрина Чикова – главен специалист във Военен клуб – Карлово също му връчва подаръци за спомен. Потегляме на път за следващото славно място от Април 1876 г. в Северна България – с. Кръвеник. И тук сме съгласували предварително посещението с Кметството на селото – посреща ни Кмета г-н Цветан Цонков и секретарката на кметството. Топло и сърдечно посрещане. Видимо и осезаемо е вълнението и на двамата, когато ни разказват за подвига на съселяните си от преди 150 години. Тяхното състояние и чувство се предава на всички присъстващи – вълнуваме се и съпреживяваме и ние. Поднасяме и тук нашия венец, както и поетичния ни поздрав от младите патриоти. Домакините са впечатлени, а и споделят за забелязани от тях проблеми в националната ни идентичност при посещение тук на определени групи посетители. И тук получаваме възпоменателни подаръци от Кмета г-н Цонков, а и ние му връчваме нашите – правят го Председателя на Общинската организация на СОСЗР – Карлово подполковник о.з. Веселин Ангелов и г-жа Чикова. Разделяме се с нашите нови приятели и продължаваме по маршрута си. Запознаваме пътуващите с някои малко познати, но достатъчно интересни и впечатляващи факти и обстоятелства. Поднасят ни ги дългогодишните и с богат професионален опит учители – асоц. член г-жа Мария Николова /тя е член на дружество „летец-капитан Дойчин Бояджииев” – СОСЗР – Карлово/ и г-жа Теодора Александрова /тя дълги години ръководи Клуб – Млади Възрожденци към ПГ „Ген. Владимир Заимов” – гр.Сопот/. От г-жа Николова научаваме интересни подробности за Лъвов мост – не този, който всички знаем – в София, а с този – на пътя към с. Кръвеник, както и с историята и свързаността с Април 1876 г. на Батошевския женски манастир „Въведение Богородично”. А г-жа Александрова ни запозна с важни детайли и интересни подробности както за предстоящия ни пореден обект за посещение в екскурзията – Дряновския манастир, така и за самия град Дряново и бележитите му строители /Уста Колю Фичето/. Пристигаме в Дряновския манастир и се отправяме към Пантеона в двора на манастира – там е саркофага със съхранените по чудо запазени кости на загиналите във въстанието. Вътре заварваме един венец – леко позавехнал, но със запазен вид. Като приближаваме, установяваме, че това е нашия, Карловски венец на почит и признателност, който участниците в похода до тук поднесохме в края на месец септември миналата година. Сега и учениците от Клуб – Приятели на Армията от СУ „Христо Проданов” – гр. Карлово поднасят нашия пореден венец в памет на Априлци, а също и поетичния ни поздрав от младите родолюбци. Венците, които поднасяме по време на тази наша екскурзия са разпределени така, че всяко едно от училищата и Клубовете към тях – от Карлово, Сопот и Хисаря, да поднесат по един венец. Средствата за тяхната изработка бяха събрани на доброволен принцип от всички участници в екскурзията. В даденото свободно време след като положихме венеца, всеки по свое предпочитание можа да посети църковния храм, музея или природните пътеки и забележителности в околността. Отправяме се за гр. Дряново. Идеята ни тук е да почетем Апостола Васил Левски – „Апостола на Апостолите от Април 1876”, както много сполучливо и вярно Захари Стоянов нарича Левски в своите писания. Поднасяме и тук нашия венец на почит и признание на паметника на Апостола в центъра на града, а също и поетичния ни поздрав от членовете на Клубове – Приятели на СОСЗР и Армията. Тези поетични прояви на младите родолюбци и патриоти от Клубовете са осъществени под вещата „режисура” и „диригентска палка” на ръководителя на Клуб – Млад Приятел на СОСЗР – Карлово старшина Димитър Нанков. Не бяхме никак учудени в Дряново от факта, че и случайни минувачи и спрели се местни жители да видят какви са тези млади хора пред паметника на Апостола, възторжено приветстваха изявите на представителите от Карловската Розова долина. Пътьом за връх Шипка преминаваме през гр. Габрово – целенасочено сме избрали маршрута през града така, че и тук да преминем през един „Лъвов мост” – знаем вече, че такива в България има не един и не два. На връх Шипка времето е слънчево, макар и леко да подухва. Но това не е пречка и тук да поднесем нашия последен венец за почит и признателност пред паметта на руските войни, дали живота си за нашата свобода. Надписите на паметника трудно се четат – боята е олющена и избеляла, но камъкът все пак е запазил текста с имената на героите. На чутовния и славен за всички българи връх Шипка не пропуснахме чудесната възможност по един паметен начин да връчим членската карта на поредния новоприет член в Карловския Клуб – Млад Приятел на СОСЗР – ученика от ПГ „Ген. Владимир Заимов” – гр. Сопот Атанас Пашкулев. Документите, както и един плакет с образите на Левски, Ботев и посланието на Иван Вазов за България, на новия член в Клуба, който впрочем взе активно участие в поетичните поздрави, които бяха поднасяни на отделните места по време на екскурзията, му бяха връчени от Почетния Председател на Общинската организация на СОСЗР – Карлово, той и основател на организацията през 1992 г., подполковник о.з. Иван Балтов. Спускаме се по южните склонове на Шипченския проход. Продължението на Урока ни по Отечестволюбие отива към своя край. Финалната поанта на пътуването е импровизираната тематична викторина с участниците. Реализира я пътуващия с нас фотограф, изследовател, родолюбец, участник в исторически възстановки /включително и такива преди години в гр. Априлци/ г-н Христо Недялков. Подсигурил е и лични награди /исторически книги, брошури, флаери и др./, които да се раздават за верните отговори от викторината. Много бързо наградите бяха връчени – просто младите хора знаеха и отговаряха вярно на отделните въпроси, свързани с конкретни данни, събития, факти и личности от Априлската епопея 1876 г. и историческото минало на българския народ. А пътуващата с нас журналистка от пловдивския вестник „Марица” – г-жа Цветана Георгиева /тя много пъти е отразявала на страниците на вестника проявите на Карловското запасно войнство и на Клубовете – Приятели на Армията и на СОСЗР/ постоянно все нещо си записваше в тефтерчето. Питаше и разпитваше – и пак пишеше. И имаше защо – изключително силно впечатление правеха тези родолюбиви и патриотични млади момчета и момичета, учениците от средните училища от общините Карлово, Сопот и Хисаря, с които пътувахме на екскурзията, посветена на 150-годишнината от славната Априлска епопея 1876 г. Завръщаме се в „изходния пункт” на пътуването ни – Карлово. Настроението е приповдигнато. Участниците са доволни и удовлетворени. Ние, организаторите – дваж повече. Обещаваме си да продължаваме и занапред така – заедно, възторжено, родолюбиво и патриотично.