Отбрана.com | вестник за войската и народа

Липсват данни, че съюзите на запасните офицери и подофицери са били фашистки 13.06.2026 г.   Изказване на капитан от запаса Кольо Димов на XI конгрес на СОСЗР, 12 юни 2026 г. Днес е редно да направя своя отчет като член на УС на СОСЗР през изминалите два мандата. Част от отчета за моята дейност през изминалите два мандата се намира в подготвения от мен и представен пред вас на днешния конгрес „Сборник документи от историята на българското запасно войнство ” в две части. Предстои събирането и издаването на трета част. Днес ще се съсредоточим само върху втората част от Сборника. Тя е свързана със заведеното дело от СОСЗР срещу заповед №4096 от 01.12.1944 г. на министъра вътрешните работи и народното здраве Антон Югов, с която се обявяват за разтурени Съюзът на запасните офицери и Съюзът на запасните подофицери, тъй като са с фашистка и националсоциалистическа ориентация. Цитираната заповед е оспорена като нищожна от юридическия екип на ген. л-т Стоян Нешев Топалов пред Върховният административен съд със вх. № 17290/20.10.2014 г. и е заведено дело № 15563 по описа за 2014 год. Юридическият екип се представлява от запасните офицери адвокати Георги Грънчаров, Васил Янев и Милко Балев. Жалбата е съгласувана от оз генерал Емил Карамфилов и адв. Лидия Горова. Първото заседание е проведено на 04.11.2015 г. Ответникът министърът на вътрешните работи, редовно призован, не се явява, представя се от юрист-консулт Пиперкова надлежно упълномощена. Същата оспорва жалбата, счита я за недопустима заедно с представените писмни доказателства и моли да се прекрати настоящото производство, поради липса на правен интерес, защото по никакъв начин не се доказва правоприемство между жалбоподателя и съюзите на двете организации тъй като са ликвидирани. Цитирам част от нейното изказване: „Ако приемем, че министърът на върешните работи през далечната 1944 год. е нямал компетентност да изведе тази заповед, оспорвам този факт, тъй като по събраните по делото доказателства е видно, че решението за разтурянето на тези организации е взето на заседание МС за което е съставен и протокол №171/06.09.1944 г. и писмо от същата дата. МС възлага на министъра да открие процедурата по ликвидация на определените организации. В такъв случай считам, че ако въобще се е стигнало до едно неправилно за онова време разтуряне на тези организации, това е станало с акт на МС, а министърът на вътрешните работи е изпълнил само взетото решение и тази заповед няма правопораждащ ефект за разтурянето на тези организации.” Вследствие на жалбата следват две определения на ВАС първото от тричленен състав с №13547/11.12.2015 г.и второто от петчленен състав с №1096/03.02.2016 г., с които е оставена без разглеждане жалбата и производството е прекратено поради липса на правен интерес. Правоприемството е юридически факт, който настъпва или по силата на закона или по силата на договор. В разглеждания случай не е налице законова разпоредба, уреждаща правоприемство между юридически лица с нестопанска цел, регистрирани през 1990 г. и юридически лица с нестопанска цел осъществявали дейност като такива до 1944 г. И двата състава излизат с определение, а не с решение и жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено. След приключване на делото ръководството на СОСЗР е сменено. Лично аз и сега смятам, че не е трябвало да се оспорва заповедтта на министъра на вътрешните работи и народното здраве, а постановление №10/1948 год. на МС. За нищожността в правния мир няма давност и това може да направим и сега. Но това е въпрос, който ще обсъждаме допълнително, ако вземем такова решение. Искам още нещо да споделя пред Вас, изследвайки процедурата по ликвидация от 06.09.1944 г. до 20.06.1948 г. Не всичко е минало напълно единодушно при изготвяне на необходимите документи и разглеждането им в създадените комисии и в МС. Да се съгласим, че тези организации са фашиски и ще им конфискуваме имотите, но защо трябва да им отнемем финансовите средства от посмъртните каси и ценни книжа, които са ги събирали за взимноподпомагане, за помощ при погребения или при заболяване. Надявам се да намеря документи, доказващи за сега тези слухове. Нека тези, които твърдят, че двата съюза - на запасните офицери и запасните подофицери са фашистки, намерят доказателства в публикуваните устави от 1889 год. до 1944 г. в двете части на Сборника от документи от историята на българското запасно войнство. Разглеждайки техните устави, узаконени по надлежния ред съобразно съществуващите тогава закони, липсва националсоциалистическо съдържание. И това е едно убедително доказаелство, че по своята същност са родолюбиви, културно-просветни и патриотични организации. Влизането на България във войната след 1944 г. срещу хитлеристка Германия е също доказателство, че липсват данни за твърденията, че те са фашистки организации. Имало е отделни членове, които под влияние на онова време и на факта, че сме били част от Тройната коалиция „Рим-Берлин–Токио” са били увлечени от националсоциалистическите идеи, но единичите членове не определят общия характер на тези съюзи. За казаното до тук са необходими доказателства чрез техните устави в едно бъдещо съдебно производство. Искам да благодаря на председателя на Съюза ген. Златан Стойков, че ми осигури помощта от страна на ръководствата на НВУ Велико Търново и ВА„Г.С. Раковски” да ползвам общежитията им по време на моите изследвания в архивите. Предстои събирането на част три от Сборника, в която ще публикувам документи от Централния държавен архив в София, Военноисторическият архив Велико Търново, военноисторическата библиотека на ВА, както и изследвания на БАН, министерствата на народната отбрана и на вътрешните работи. Българската армия и в днешно време има своите проблеми и наше задължение, като активни членове на СОСЗР е да се обърнем с благодарност към историята, която доказва, че Българската армия досега достойно е защитавала родината ни, наречена България, а завоеванията й са предавани от политици. България над всичко!