Отбрана.com | вестник за войската и народа

СОСЗР и приемствеността: традицията да стига до повече хора 26.05.2026 г.   Полковник от резерва Володя Стоянов Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва е сред организациите, които пазят жива връзката с българската държавност, армейските традиции и паметта за хората, служили на Родината. През годините той е съхранил не само спомена за воинския дълг, но и уважението към службата, към пагона и към поколенията, минали през Българската армия. Днес пред Съюза стоят въпроси, които не отменят направеното досега. Те по-скоро показват, че натрупаното през годините не бива да остава само в архивите, в спомените и във вътрешния живот на организацията. Традицията е жива, когато продължава да бъде разбираема и за хората извън кръга на нейните преки носители. Сред най-важните теми е приемствеността. Днес много млади хора рядко се срещат с живия разказ за армията, за запаса и за резерва. А без такъв разказ паметта постепенно се отдалечава. Това не е проблем само на СОСЗР, а част от по-широка промяна в обществото, при която теми като служба, дълг, родова памет и национална отговорност все по-трудно намират естествен път към младите. Тук не става дума за отказ от досегашните форми на работа. Точно обратното — става дума те да бъдат продължени и надградени. Наред с традиционните срещи, чествания и събрания, Съюзът може да търси още пътища към ученици, студенти, млади резервисти, наследници на военни, доброволци и граждани, които имат отношение към българската военна история. В редица места такава работа вече има. Има инициативи с училища, общини, читалища, музеи и местни обществени организации. Проблемът е, че добрите примери често остават познати най-вече на участниците в тях. Ако бъдат по-добре представяни и подкрепяни, те могат да насърчат и други структури да направят същото. Открит урок, среща с ветеран, грижа за военен паметник или участие в местно честване понякога говорят повече от дълга официална реч. Патриотичното възпитание има сила, когато не остава само в тържествените думи, а се преживява лично. Тогава връзката между поколенията става по-естествена. Особено важно място има военноисторическото наследство. В местните структури на СОСЗР през годините са събирани снимки, документи, спомени, лични свидетелства и истории. Част от тях имат стойност не само за отделни семейства или населени места. Те са частици от по-голямата памет за армията и за хората, които са носили отговорност за отбраната на страната. Тези материали трябва да бъдат подредени и съхранени навреме. Постепенното им електронно съхраняване не е отдалечаване от традицията. То е начин тя да остане достъпна и за хората след нас. Една снимка, един спомен или един добре запазен документ могат да кажат много, когато бъдат поставени на правилното място и разказани по разбираем начин. Същото важи и за представянето на Съюза пред обществото. За дейността на СОСЗР се пише и се говори, има я и в интернет. Но често добрите примери остават разпръснати и не достигат до достатъчно хора. А в Съюза има силни човешки истории — за служба, памет, родолюбие и личен пример. Те заслужават да бъдат разказвани така, че да бъдат чути и от хора, които не познават отблизо живота на запасното войнство. Важно е и местните структури да имат по-добри условия да работят с партньори, доброволци и съмишленици. Има хора, които не са част от традиционното членство, но биха помогнали в конкретни дела — поддържане на паметници, срещи с ученици, събиране на архиви, работа с читалища или популяризиране на местната военна история. За такова участие са нужни ясни и работещи правила, без да се променя основният характер на Съюза. Ако се стигне до уставни или вътрешни промени, те трябва да бъдат подготвени внимателно. Смисълът им не е да противопоставят старото и новото, а да улеснят работата и да дадат повече възможности на структурите по места. Не всяка местна структура има едни и същи хора, сили и възможности. Затова добрите решения трябва да помагат, а не да затрудняват. СОСЗР има натрупан авторитет, хора с опит, структури по места и обществено доверие. Това не е малко. Въпросът е това, което Съюзът вече има, да се използва още по-добре — не само за вътрешния живот на организацията, а и за работа в полза на обществото. Когато добрите инициативи се виждат, когато партньорствата се развиват и когато армейската памет се разказва живо, Съюзът естествено става по-близък до повече хора. Бъдещето на СОСЗР зависи от способността му да пази своя дух и едновременно с това да говори разбираемо на времето, в което живеем. Армейската чест, паметта за служилите на България и уважението към националната история не са теми само от миналото. Те имат място и днес, стига да бъдат разказвани живо, честно и с уважение към хората, които стоят зад тях. Тези теми са важни за бъдещето на Съюза и за всички, които милеят за запасното войнство. Най-важното е паметта, опитът и авторитетът на СОСЗР да не останат само в миналото, а да бъдат предадени на хората, които ще продължат тази традиция. (Otbrana.com e  готов да публикува и други конструктивни мнения пред XI конгрес на СОСЗР, който ще се проведе на 12 юни в ЦВК. )